Отново сам.Всъщност не толкова.Пред компа съм.Това не е точно самота.Какво е тогава?Мога да общувам с много хора,но приятелят на който звъних правеше салата да го еба и нямаше какво да ми каже освен „наздравееееее“.Накиснало се копелето.Друг пък дъщеря му не му отстъпва място щот си пращала картинки със съседското дете.Баси май застарявам, но пък от друга страна все така ми се ебе като на 18 .Гледах малко трафика по „Патриарха“ /бе не ги познавам „Саабите“по фаровете,как ли го прави оня пич дето пишеше в“една седмица в София“ ,май беше Тома Марков/ и си викам,че тия всички са луди.Баси музикантите.Спре някой на светофара и почват да свирят.Абе сега се сетих,че този , Томето де вече не пише нещо в „Седмицата „.Порасна ли му работата? А ми беше гот да си го чета в кенефа .Ако не е ясно това „седмицата“ си е едно готино справочниче за София и много други работи.Много е важно , че във всеки брой описват по някоя улица ,че голяма част от „софиянци“ да знаят къде е и най вече защо се казва така.Май се отплеснахмееее.Но сега вече не мога  да бъда сам.Нищо че жената е на работа , а синковеца каза ,че ще ходи да „шиба“ нещо ,ако му се“ отвори  парашута“.Имамси занимание и ще си пиша каквото си искам.Не някакъв „филосовски  дневник“ или друга лигня ,ами точно квот си ми е кеф.Вече обичам да съ сам понякога .Мога да си пиша .Не ми дреме ,че няма кой да ме слуша,не ми пука ,че  ня ма кой да прочете това ,което пиша,важното е ,че не съм САМ.